Jan 5, 2020, 12:57 AM

Писък

1.6K 5 5

Искат да бъда покорна

и искрата в мен да забравя

да се преклоня пред неправдата

и маска лицемерна да сложа.

Но, в мене чувства бошуват

а погледа устремен е високо

и вдигам летвата на живота,

наболяла от толкова много

въпроси...Предателства -

как да преглътна...?

Как да бъда смирена...?

И писък е душата ми - бяла,

побрала  е в себе си

цялата - вселена...!

Непокорна маските сваля

и падат преградите в мене

вините чужди отпадат -

дори и със пръст да ме сочат...

Дори и камъните хвърлени -

са всъщност - падащи звезди...!

И мечтите крилата разтварят

и политат - напред и нагоре...,

че писък е душата ми - бяла,

отключва железни окови...

Матрицата рухва

и всяка неправда отпада...

Непокорна вървя срещу времето!

Времето в което живея...!

А искрата във мене припламва

и все така изумрудено свети...!

 

04.01.2020г

Катя Джамова

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да така е, Гавраил важна е искрата...
    Благодаря ти за хубавия коментар!
  • Катя,важна е искрата с изумрудена светлина.Тя ще разруши матрицата.
    Поздравление!
  • Младене и Иван, благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи! Бъдете благословени!
  • Вълнуващ стих, на душа, която търси истината в този просмукан от лъжи свят. Вярвам, че ще успееш на откриеш Пътя, истинския път... Поздравления!
  • Както при знаменитата картина на Мунк "Викът" е намерено най-точното заглавие, така и тук заглавието е отлично подбрано - "Писък". Защото наистина "писък е душата(ми) - бяла". "Дори и камъните хвърлени - са всъщност - падащи звезди...!". Но този писък "отключва железни окови...Матрицата рухва и всяка неправда отпада", "когато мечтите крилата разтварят и политат напред и нагоре". Апокалиптични образи на битката с мрака, в който вътрешната искра "все така изумрудено свети" и не се подчинява на "времето, в което живее". Много силна и впечатляваща изповед. Поздравление, Катя!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...