Izumrudkata (Катя) Izumrudkata (Катя)
22 290
Jan 5, 2020, 12:57 AM

Писък

1.6K 5 5

Искат да бъда покорна

и искрата в мен да забравя

да се преклоня пред неправдата

и маска лицемерна да сложа.

Но, в мене чувства бошуват

а погледа устремен е високо

и вдигам летвата на живота,

наболяла от толкова много

въпроси...Предателства -

как да преглътна...?

Как да бъда смирена...?

И писък е душата ми - бяла,

побрала  е в себе си

цялата - вселена...!

Непокорна маските сваля

и падат преградите в мене

вините чужди отпадат -

дори и със пръст да ме сочат...

Дори и камъните хвърлени -

са всъщност - падащи звезди...!

И мечтите крилата разтварят

и политат - напред и нагоре...,

че писък е душата ми - бяла,

отключва железни окови...

Матрицата рухва

и всяка неправда отпада...

Непокорна вървя срещу времето!

Времето в което живея...!

А искрата във мене припламва

и все така изумрудено свети...!

 

04.01.2020г

Катя Джамова

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Да така е, Гавраил важна е искрата...
    Благодаря ти за хубавия коментар!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Катя,важна е искрата с изумрудена светлина.Тя ще разруши матрицата.
    Поздравление!
  • Izumrudkata (Катя)
    Izumrudkata (Катя)
    Младене и Иван, благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
    Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи! Бъдете благословени!
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Вълнуващ стих, на душа, която търси истината в този просмукан от лъжи свят. Вярвам, че ще успееш на откриеш Пътя, истинския път... Поздравления!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Както при знаменитата картина на Мунк "Викът" е намерено най-точното заглавие, така и тук заглавието е отлично подбрано - "Писък". Защото наистина "писък е душата(ми) - бяла". "Дори и камъните хвърлени - са всъщност - падащи звезди...!". Но този писък "отключва железни окови...Матрицата рухва и всяка неправда отпада", "когато мечтите крилата разтварят и политат напред и нагоре". Апокалиптични образи на битката с мрака, в който вътрешната искра "все така изумрудено свети" и не се подчинява на "времето, в което живее". Много силна и впечатляваща изповед. Поздравление, Катя!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0