Писък

Поэзия » Свободный стих

1.6K 5 5

Искат да бъда покорна

и искрата в мен да забравя

да се преклоня пред неправдата

и маска лицемерна да сложа.

Но, в мене чувства бошуват

а погледа устремен е високо

и вдигам летвата на живота,

наболяла от толкова много

въпроси...Предателства -

как да преглътна...?

Как да бъда смирена...?

И писък е душата ми - бяла,

побрала е в себе си

цялата - вселена...!

Непокорна маските сваля

и падат преградите в мене

вините чужди отпадат -

дори и със пръст да ме сочат...

Дори и камъните хвърлени -

са всъщност - падащи звезди...!

И мечтите крилата разтварят

и политат - напред и нагоре...,

че писък е душата ми - бяла,

отключва железни окови...

Матрицата рухва

и всяка неправда отпада...

Непокорна вървя срещу времето!

Времето в което живея...!

А искрата във мене припламва

и все така изумрудено свети...!

04.01.2020г

Катя Джамова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Izumrudkata (Катя)

Да така е, Гавраил важна е искрата...
Благодаря ти за хубавия коментар!

2020-01-09T21:11:56+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Катя,важна е искрата с изумрудена светлина.Тя ще разруши матрицата.
Поздравление!

2020-01-06T19:11:11+02:00
Izumrudkata (Катя)

Младене и Иван, благодаря ви от сърце за хубавите думи и коментари!
Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи! Бъдете благословени!

2020-01-05T21:22:02+02:00
Mitvans (Иванъ Митовъ)

Вълнуващ стих, на душа, която търси истината в този просмукан от лъжи свят. Вярвам, че ще успееш на откриеш Пътя, истинския път... Поздравления!

2020-01-05T10:41:49+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Както при знаменитата картина на Мунк "Викът" е намерено най-точното заглавие, така и тук заглавието е отлично подбрано - "Писък". Защото наистина "писък е душата(ми) - бяла". "Дори и камъните хвърлени - са всъщност - падащи звезди...!". Но този писък "отключва железни окови...Матрицата рухва и всяка неправда отпада", "когато мечтите крилата разтварят и политат напред и нагоре". Апокалиптични образи на битката с мрака, в който вътрешната искра "все така изумрудено свети" и не се подчинява на "времето, в което живее". Много силна и впечатляваща изповед. Поздравление, Катя!

2020-01-05T06:23:39+02:00