2.06.2009 г., 20:11 ч.

Писък 

  Поезия » Любовна
532 0 1

Изглъхнали пространства -

 

наште устни...

 

И думи-ветрове.

 

Но няма бряг!

 

Очите ни са кораби,

 

пропуснали

 

в последното пристанище

 

да спрат...

 

 

В протегнатите ни ръце

 

прокапва тихо

 

въздишка -

 

като шепот на луна...

 

Усмивките ни

 

нищо не родиха,

 

но ще роди

 

навярно

 

нашата тъга...!

© Мариана Папазикова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??