mageni (Мариана Папазикова) mageni (Мариана Папазикова)
1 50
Jun 2, 2009, 8:11 PM

Писък

  Poetry » Love
844 0 1

Изглъхнали пространства -

 

наште устни...

 

И думи-ветрове.

 

Но няма бряг!

 

Очите ни са кораби,

 

пропуснали

 

в последното пристанище

 

да спрат...

 

 

В протегнатите ни ръце

 

прокапва тихо

 

въздишка -

 

като шепот на луна...

 

Усмивките ни

 

нищо не родиха,

 

но ще роди

 

навярно

 

нашата тъга...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Папазикова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0