mageni (Мариана Папазикова) mageni (Мариана Папазикова)
1 50
Jun 2, 2009, 8:11 PM

Писък

  Poetry » Love
847 0 1

Изглъхнали пространства -

 

наште устни...

 

И думи-ветрове.

 

Но няма бряг!

 

Очите ни са кораби,

 

пропуснали

 

в последното пристанище

 

да спрат...

 

 

В протегнатите ни ръце

 

прокапва тихо

 

въздишка -

 

като шепот на луна...

 

Усмивките ни

 

нищо не родиха,

 

но ще роди

 

навярно

 

нашата тъга...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Папазикова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0