18.03.2007 г., 22:25 ч.  

Питанки 

  Поезия
604 0 3

I

Тежко ми е, на душата –

пия водка без салата.

Сън очите ми не лови,

a пък мисълта, се рови

в дните минали отдавна,

гдето времето открадна

в младостта ми волна,

бяла,

що отлитна като хала.

 

II

Често се питам,

когато главата ми

пламнала в огън

бучи и гърми –

в колко ли литра “твърдо гориво”,

аз съм удавил и нощи,

и дни?

 

Питам се още,

когато човека

в мен заговори разумен,

студен –

как ли погинал е, нейде поета,

горе във въздуха,

съвсем разреден?

 

Страшни видения често ме вземат

и ме пренасят в незнайни страни –

чужди планети в сърцето ми дремят,

утрото гоня с подути очи.

 

Денят криво приема ме, виждам

и ми се смее злобен, и див –

срещам глупак и му завиждам,

че е несведущ и е щастлив.

 

Гледам с очите си, слънцето бляска

и озарявя с усмивка света,

ала сърцето ми в тътен се стряска,

като гугутка, сред клони в нощта.

 

Чувам с ушите си шепот и думи,

но, не достигат до мене слова –

свирят край мене, като куршуми

остри езици и зла суета.

 

Кучета-мисли, нервно ме стягат

с челюсти-клещи, дълбаят в плътта,

а по нозете изтръпнали, бягат,

мравки побъркани,

сякаш в пръстта,

ровят и търсят своето бъдеще –

дребни трошици и малки зрънца...


Късчета щастие –

скъпи оскъдици,

пръснати там,

от случайна ръка.

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ехааа...много ми хареса!
    Поздрави, Касиус!
  • "Любовта е образна външност,
    на нашето Аз,
    което никога не откриваме..."
    Поздрав!!!

  • "Кучета-мисли нервно ме стягат
    с челюсти-клещи дълбаят в плътта,
    а по нозете изтръпнали бягат
    мравки побъркани,
    сякаш в пръстта
    ровят и търсят своето бъдеще –
    дребни трошици и малки зрънца,
    късчета щастие –
    скъпи оскъдици
    пръснати там...
    от случайна ръка."



    Много ми хареса това...

    Някакси обаче сериозността в стиха се преплита с комичното,интересно е все пак...
Предложения
: ??:??