Питанки
I
Тежко ми е, на душата –
пия водка без салата.
Сън очите ми не лови,
a пък мисълта, се рови
в дните минали отдавна,
гдето времето открадна –
в младостта ми волна,
бяла,
що отлитна като хала.
II
Често се питам,
когато главата ми
пламнала в огън
бучи и гърми –
в колко ли литра “твърдо гориво”,
аз съм удавил и нощи,
и дни?
Питам се още,
когато човека
в мен заговори разумен,
студен –
как ли погинал е, нейде поета,
горе във въздуха,
съвсем разреден?
Страшни видения често ме вземат
и ме пренасят в незнайни страни –
чужди планети в сърцето ми дремят,
утрото гоня с подути очи.
Денят криво приема ме, виждам
и ми се смее злобен, и див –
срещам глупак и му завиждам,
че е несведущ и е щастлив.
Гледам с очите си, слънцето бляска
и озарявя с усмивка света,
ала сърцето ми в тътен се стряска,
като гугутка, сред клони в нощта.
Чувам с ушите си шепот и думи,
но, не достигат до мене слова –
свирят край мене, като куршуми
остри езици и зла суета.
Кучета-мисли, нервно ме стягат
с челюсти-клещи, дълбаят в плътта,
а по нозете изтръпнали, бягат,
мравки побъркани,
сякаш в пръстта,
ровят и търсят своето бъдеще –
дребни трошици и малки зрънца...
Късчета щастие –
скъпи оскъдици,
пръснати там,
от случайна ръка.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
