10.07.2010 г., 17:58

Питаш ме...

1K 0 1

Казвайки ти, че те обичам изпивам стах - а ти?!

Може да го казваш милион пъти, но аз се стахувам.

Питаш ме, защо не ти вярвам. Страх ме е, че са лъжи

и ако отговорът е – Да! - как после да се лекувам!

 

Сега ме боли, че три дни не съм чула гласа ти,

ако се случи някога да не си мой, аз ще изтлея.

Питаш ме и мисля, че това е отговорът ми -

от тази приказка ме е страх, че ще се събудя!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Работова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...