20.09.2019 г., 16:44

Питаш ме

1K 1 0

Питаш ме

 

Питаш ме боли ли ме? Боли!

Питаш трудно ли без теб живея?

Питаш, но сърцето ми мълчи!

Аз след теб забравих да се смея!

 

Беше като слънце в мрачен ден,

светлина във мрака на душата!

Беше целият живот за мен!

Но такаваа ни била съдбата!

 

Липсваш ми и много ми тежи!

Аз не се научих да прощавам.

Ти научи се пък да грешиш!

Грешка бе! Сега го осъзнавам!

 

Можеше ли аз да ти простя?

Ти на мене би ли ми простила

връзката със нечия жена?

Не! Не си чак толкоз жалостива!

 

Кой сега по-грешен е не знам!

Ти ли? Аз ли? Двамата сгрешихме!

Знам, сама си. Аз оставам сам.

Любовта ни двама разрушихме!

 

18.09.2019 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...