20.09.2019 г., 16:44

Питаш ме

1K 1 0

Питаш ме

 

Питаш ме боли ли ме? Боли!

Питаш трудно ли без теб живея?

Питаш, но сърцето ми мълчи!

Аз след теб забравих да се смея!

 

Беше като слънце в мрачен ден,

светлина във мрака на душата!

Беше целият живот за мен!

Но такаваа ни била съдбата!

 

Липсваш ми и много ми тежи!

Аз не се научих да прощавам.

Ти научи се пък да грешиш!

Грешка бе! Сега го осъзнавам!

 

Можеше ли аз да ти простя?

Ти на мене би ли ми простила

връзката със нечия жена?

Не! Не си чак толкоз жалостива!

 

Кой сега по-грешен е не знам!

Ти ли? Аз ли? Двамата сгрешихме!

Знам, сама си. Аз оставам сам.

Любовта ни двама разрушихме!

 

18.09.2019 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...