20 сент. 2019 г., 16:44

Питаш ме

1K 1 0

Питаш ме

 

Питаш ме боли ли ме? Боли!

Питаш трудно ли без теб живея?

Питаш, но сърцето ми мълчи!

Аз след теб забравих да се смея!

 

Беше като слънце в мрачен ден,

светлина във мрака на душата!

Беше целият живот за мен!

Но такаваа ни била съдбата!

 

Липсваш ми и много ми тежи!

Аз не се научих да прощавам.

Ти научи се пък да грешиш!

Грешка бе! Сега го осъзнавам!

 

Можеше ли аз да ти простя?

Ти на мене би ли ми простила

връзката със нечия жена?

Не! Не си чак толкоз жалостива!

 

Кой сега по-грешен е не знам!

Ти ли? Аз ли? Двамата сгрешихме!

Знам, сама си. Аз оставам сам.

Любовта ни двама разрушихме!

 

18.09.2019 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...