20 сент. 2019 г., 16:44

Питаш ме

1K 1 0

Питаш ме

 

Питаш ме боли ли ме? Боли!

Питаш трудно ли без теб живея?

Питаш, но сърцето ми мълчи!

Аз след теб забравих да се смея!

 

Беше като слънце в мрачен ден,

светлина във мрака на душата!

Беше целият живот за мен!

Но такаваа ни била съдбата!

 

Липсваш ми и много ми тежи!

Аз не се научих да прощавам.

Ти научи се пък да грешиш!

Грешка бе! Сега го осъзнавам!

 

Можеше ли аз да ти простя?

Ти на мене би ли ми простила

връзката със нечия жена?

Не! Не си чак толкоз жалостива!

 

Кой сега по-грешен е не знам!

Ти ли? Аз ли? Двамата сгрешихме!

Знам, сама си. Аз оставам сам.

Любовта ни двама разрушихме!

 

18.09.2019 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...