Пияно пиано
ЕДНО СТАРО, СТАРО, МОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ...
ПИЯНО ПИАНО
Неакордирано пиано,
като пиян човек...
Разстроено, незвано
от миналия век.
Озъбени клавиши –
усмивка на безпътник.
Човекът, който пише,
като изсъхнал смъртник...
Дърво с разбити клони,
очакващо в замяна
вятър, който гони
пролетта засмяна...
Разстроено пиано,
не пипвано отдавна.
От абанос изляно –
смъртта му не е славна...
Човекът просто липсва
с ръка върху клавиша,
а вътре струна писва,
а вътре нещо диша...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Чомакова Всички права запазени
