23.09.2008 г., 21:23 ч.

Пияно пиано 

  Поезия
969 0 5

ЕДНО СТАРО, СТАРО, МОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ...

 

ПИЯНО ПИАНО

 

Неакордирано пиано,

като пиян човек...

Разстроено, незвано

от миналия век.

 

Озъбени клавиши –

усмивка на безпътник.

Човекът, който пише,

като изсъхнал смъртник...

 

Дърво с разбити клони,

очакващо в замяна

вятър, който гони

пролетта засмяна...

 

Разстроено пиано,

не пипвано отдавна.

От абанос изляно –

смъртта му не е славна...

 

Човекът просто липсва

с ръка върху клавиша,

а вътре струна писва,

а вътре нещо диша...

© Мария Чомакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??