Sep 23, 2008, 9:23 PM

Пияно пиано

  Poetry
1.4K 0 5

ЕДНО СТАРО, СТАРО, МОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ...

 

ПИЯНО ПИАНО

 

Неакордирано пиано,

като пиян човек...

Разстроено, незвано

от миналия век.

 

Озъбени клавиши –

усмивка на безпътник.

Човекът, който пише,

като изсъхнал смъртник...

 

Дърво с разбити клони,

очакващо в замяна

вятър, който гони

пролетта засмяна...

 

Разстроено пиано,

не пипвано отдавна.

От абанос изляно –

смъртта му не е славна...

 

Човекът просто липсва

с ръка върху клавиша,

а вътре струна писва,

а вътре нещо диша...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чомакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....