Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
24.01.2020 г., 14:34 ч.

Пияно стихотворение 

  Поезия » Философска
406 3 8

Под вежди пак ме гледат строго,
а аз им се усмихвам - мило,
не им се връзвам много, много...
Живот торба, а аз съм шило,
от там е цялата беда,
но пука ли ми? Да, бе, да!

Да!

 

Издигат вой -до небесата,
а аз си хвъркам - лекокрила.
И тежки са им телесата,
недрага съм им и  немила,
че не пълзя на коленé.
Касае ли ме? Как пък не!
Не!

 

Разчупвам рамките им тежки,
рогата ми са страшна сила!
Безгрешни са, а по човешки,
сама на себе си простила,
от погледите им леда,
в уиски, както е реда...
Да!

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??