Пияно стихотворение
Под вежди пак ме гледат строго,
а аз им се усмихвам - мило,
не им се връзвам много, много...
Живот торба, а аз съм шило,
от там е цялата беда,
но пука ли ми? Да, бе, да!
Да!
Издигат вой -до небесата,
а аз си хвъркам - лекокрила.
И тежки са им телесата,
недрага съм им и немила,
че не пълзя на коленé.
Касае ли ме? Как пък не!
Не!
Разчупвам рамките им тежки,
рогата ми са страшна сила!
Безгрешни са, а по човешки,
сама на себе си простила,
от погледите им леда,
в уиски, както е реда...
Да!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
