Patrizzia (Надежда Ангелова)
2250 18479
Jan 24, 2020, 2:34 PM

Пияно стихотворение 

  Poetry » Phylosophy
405 3 8

Под вежди пак ме гледат строго,
а аз им се усмихвам - мило,
не им се връзвам много, много...
Живот торба, а аз съм шило,
от там е цялата беда,
но пука ли ми? Да, бе, да!

Да!

 

Издигат вой -до небесата,
а аз си хвъркам - лекокрила.
И тежки са им телесата,
недрага съм им и  немила,
че не пълзя на коленé.
Касае ли ме? Как пък не!
Не!

 

Разчупвам рамките им тежки,
рогата ми са страшна сила!
Безгрешни са, а по човешки,
сама на себе си простила,
от погледите им леда,
в уиски, както е реда...
Да!

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??