28.10.2009 г., 19:55 ч.

Плач 

  Поезия » Друга
489 0 1

Ти си една жена,
която аз правя жива!
Карам я да се чувства щастлива,
разбирана и истински красива.

Може да те карам да страдаш.
Може да съм искал да избягам.
Единствената ми мисъл е била
винаги да си спокойна.

Искал съм, искам и ще искам
само няколко неща.
Да си останеш същата,
щастлива и желана жена!

Мечтая само да дойде мига,
когато аз ще изчезна в мъглата.
Там аз ще страдам и търся
кога ще се вдигне маранята!

Въпреки това, дори и в плача си,
аз ще искам ти да си останеш.
На същото място и време,
за да ти кажа, че си само една!!!

© Георги Дянков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??