12.05.2017 г., 9:57

Плача за България

1.8K 5 29

Някак тъжно, дъждовни ми стана...

А осъмнах с усмивка на уста!

Боли, а ужким няма рана!

Какво нарани ме сутринта?

Порових тук и там из нета...

Прочетох това и онова...

Една душа изплака във куплети

болката за детство, дом, страна...

И моето сърце заплака...

Изчезна сутрешният дух...

Видях прихлупените къщи,

не чух обичайният им звук...

Изчезна светлина и цвят...

И времето замря...

Аз плача за изчезващия свят,

когото обичам и тача!

Аз плача за България!

Тя толкова много за мене значи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Провокирано от стихотворението на Гогата "Завръщане". Дано не се спъвате в строфите, но сърцето ми се дави в сълзи. Да! Прекрасната ни страна изчезва. Поглъща я пустош. Има села без хора, или с няколко старци в тях... Умират хора и за това се разбира дни по-късно, защото са живели сами и самотно... Какво стори Гога?! С няколко строфи ме ослепи от болка! Не си виновен! Такава е истината.

Коментари

Коментари

  • Причинена ни е тъга. Вероятно, когато си тръгнем и ние ще причиним тъга.
    Но аз намирам и надеждата. Например в този пасаж - Евангелие от Йоана гл. 11.
  • Загубих ценни хора. Господ ги взе. Те ми липсват.
  • Христос говори за възкресение и бъдещ свят на правда и доброта. Щом самия Той е възкръснал - вярвам го. И ако е така, значи има надежда.
  • Къде е? Къде е тази надежда?
  • Боли без рана... Вярно е, но това е товар, който не можеш да носиш. Да носим. Ще ни смачка.
    Но пък и не сме в ада - надежда за по-
    добри времена има!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...