Някак тъжно, дъждовни ми стана...
А осъмнах с усмивка на уста!
Боли, а ужким няма рана!
Какво нарани ме сутринта?
Порових тук и там из нета...
Прочетох това и онова...
Една душа изплака във куплети
болката за детство, дом, страна...
И моето сърце заплака...
Изчезна сутрешният дух...
Видях прихлупените къщи,
не чух обичайният им звук... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up
Провокирано от стихотворението на Гогата "Завръщане". Дано не се спъвате в строфите, но сърцето ми се дави в сълзи. Да! Прекрасната ни страна изчезва. Поглъща я пустош. Има села без хора, или с няколко старци в тях... Умират хора и за това се разбира дни по-късно, защото са живели сами и самотно... Какво стори Гога?! С няколко строфи ме ослепи от болка! Не си виновен! Такава е истината.