12 мая 2017 г., 09:57

Плача за България

1.8K 5 29

Някак тъжно, дъждовни ми стана...

А осъмнах с усмивка на уста!

Боли, а ужким няма рана!

Какво нарани ме сутринта?

Порових тук и там из нета...

Прочетох това и онова...

Една душа изплака във куплети

болката за детство, дом, страна...

И моето сърце заплака...

Изчезна сутрешният дух...

Видях прихлупените къщи,

не чух обичайният им звук...

Изчезна светлина и цвят...

И времето замря...

Аз плача за изчезващия свят,

когото обичам и тача!

Аз плача за България!

Тя толкова много за мене значи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Провокирано от стихотворението на Гогата "Завръщане". Дано не се спъвате в строфите, но сърцето ми се дави в сълзи. Да! Прекрасната ни страна изчезва. Поглъща я пустош. Има села без хора, или с няколко старци в тях... Умират хора и за това се разбира дни по-късно, защото са живели сами и самотно... Какво стори Гога?! С няколко строфи ме ослепи от болка! Не си виновен! Такава е истината.

Комментарии

Комментарии

  • Причинена ни е тъга. Вероятно, когато си тръгнем и ние ще причиним тъга.
    Но аз намирам и надеждата. Например в този пасаж - Евангелие от Йоана гл. 11.
  • Загубих ценни хора. Господ ги взе. Те ми липсват.
  • Христос говори за възкресение и бъдещ свят на правда и доброта. Щом самия Той е възкръснал - вярвам го. И ако е така, значи има надежда.
  • Къде е? Къде е тази надежда?
  • Боли без рана... Вярно е, но това е товар, който не можеш да носиш. Да носим. Ще ни смачка.
    Но пък и не сме в ада - надежда за по-
    добри времена има!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...