12 may 2017, 9:57

Плача за България

  Poesía
1.8K 5 29

Някак тъжно, дъждовни ми стана...

А осъмнах с усмивка на уста!

Боли, а ужким няма рана!

Какво нарани ме сутринта?

Порових тук и там из нета...

Прочетох това и онова...

Една душа изплака във куплети

болката за детство, дом, страна...

И моето сърце заплака...

Изчезна сутрешният дух...

Видях прихлупените къщи,

не чух обичайният им звук...

Изчезна светлина и цвят...

И времето замря...

Аз плача за изчезващия свят,

когото обичам и тача!

Аз плача за България!

Тя толкова много за мене значи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Провокирано от стихотворението на Гогата "Завръщане". Дано не се спъвате в строфите, но сърцето ми се дави в сълзи. Да! Прекрасната ни страна изчезва. Поглъща я пустош. Има села без хора, или с няколко старци в тях... Умират хора и за това се разбира дни по-късно, защото са живели сами и самотно... Какво стори Гога?! С няколко строфи ме ослепи от болка! Не си виновен! Такава е истината.

Comentarios

Comentarios

  • Причинена ни е тъга. Вероятно, когато си тръгнем и ние ще причиним тъга.
    Но аз намирам и надеждата. Например в този пасаж - Евангелие от Йоана гл. 11.
  • Загубих ценни хора. Господ ги взе. Те ми липсват.
  • Христос говори за възкресение и бъдещ свят на правда и доброта. Щом самия Той е възкръснал - вярвам го. И ако е така, значи има надежда.
  • Къде е? Къде е тази надежда?
  • Боли без рана... Вярно е, но това е товар, който не можеш да носиш. Да носим. Ще ни смачка.
    Но пък и не сме в ада - надежда за по-
    добри времена има!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...