Плаче небето сърдито,от три дена плаче, не спира.Колко ли жлъч е събрало,щом толкоз сълзи пролива! Колко ли облаци горенеспирно се борят и блъскат?За любовта ли говорятили делят Ада и Рая? Кръстосат ли шпаги железни,святкат за миг и раздират със звуци страшни и чернинебесната шир на безкрая. Слънцето пак се е скрило,от стах, да излезе не смее.Лек вятър му прави ветрило,а мрак във душата му тлее. Вечер звезди не изгряват.Луната ги пази свирепо,но ще ги пусне отново, щом се наплаче небето! |
© Анета Всички права запазени
Поздрави и усмивки за всички!