29.02.2008 г., 18:18

Плачеш ли... или вали?! (2)

1.4K 0 11

Отново слушах тази песен,

когато вънка сякаш заваля.

Беше вече пролет, мина тази есен,

защо сега валеше?... Чак сега?!

 

Нещо нежно чукваше стълкото.

Нечие сърце се пукна все едно.

Сякаш чувах твоето ''защото''

като гръм в моето небе.

 

Телефонът звънна. Цялата подскочих.

Бях заслушена във странен тъжен тон.

Но вдигнах телефона и усетих,

че и в твоя дом валеше... даже из ведро.

 

Трепереше гласът ти. Каза, че ти липсвам.

До там. И после чу се само шум.

Капеха сълзи, навярно съм ти липсвала...

... но плачеш ли... или вали?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички!Вашето мнение и внимание към творбите ми значи много за мен! Благодаря!
  • Поздрав!
    Нямам думи ...
  • уау!Стиха ти ме хваща в странно настроение-благодаря ти,че ме усмихна!прекрасен е!поздрав!
  • Много ми хареса,благодаря за хубавото стихоторение!Успех и за в бъдеще
  • И аз пиша 6! Просто си се справила страхотно!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...