11.04.2008 г., 20:31

Плачеш ли?... или вали... (3)

1K 0 1
Като удавник за сламка се хванах за думите ти
и плувнах в безличната болка на твойте сълзи.
А си мислех, че съм станала друга
и че не допускам над сърцето да вали.

Но погледът ти ''светкавица'' проряза душата ми
и твоите длани разчертаха дъга...
... от моите чувства така неразбрани
и от твоята болна с години тъга.

И отново сме там - до никъде.
И гледаме в калните локви нашите души.
Отдавна спрях да питам - плачеш, зная!
И от този дъжд се скриха нашите дъги.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТтТтТтТтТ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...