Apr 11, 2008, 8:31 PM

Плачеш ли?... или вали... (3)

  Poetry » Love
1K 0 1
Като удавник за сламка се хванах за думите ти
и плувнах в безличната болка на твойте сълзи.
А си мислех, че съм станала друга
и че не допускам над сърцето да вали.

Но погледът ти ''светкавица'' проряза душата ми
и твоите длани разчертаха дъга...
... от моите чувства така неразбрани
и от твоята болна с години тъга.

И отново сме там - до никъде.
И гледаме в калните локви нашите души.
Отдавна спрях да питам - плачеш, зная!
И от този дъжд се скриха нашите дъги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТтТтТтТтТ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...