Плачеща върба
Превила снага.
Косите си наполовина
потопила. В река
мътна, влачеща дънери.
Не виждаш глава.
Но от очите и сякаш излиза
всичката тази вода...
Здраво косите и хванала.
И я дърпа.
Труп в реката.
Като отсечено дърво да плува,
най-мръсната.
С камъни да я замерят-не и пука.
Коренът здрав.
Превитата снага не пуска...
и дърпа.
И дърпа от инат.
Жълтата като есен, плачеща върба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
