9.06.2016 г., 20:49 ч.  

Плачеща върба 

  Поезия » Друга
289 1 0

 

 

 

Превила снага.
Косите си наполовина
потопила. В река
мътна, влачеща дънери.

Не виждаш глава.


Но от очите и сякаш излиза
всичката тази вода...
Здраво косите и хванала. 
И я дърпа.

 

Труп в реката.
Като отсечено дърво да плува,
най-мръсната.
С камъни да я замерят-не и пука.

 

Коренът  здрав.
Превитата снага не пуска... 
и дърпа.
И дърпа от инат.
Жълтата като есен, плачеща върба.

 

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??