Плачеща върба

Превила снага.
Косите си наполовина
потопила. В река
мътна, влачеща дънери.

Не виждаш глава.

Но от очите и сякаш излиза
всичката тази вода...
Здраво косите и хванала. 
И я дърпа.

Труп в реката.
Като отсечено дърво да плува,
най-мръсната.
С камъни да я замерят-не и пука.

Коренът  здрав.
Превитата снага не пуска... 
и дърпа.
И дърпа от инат.
Жълтата като есен, плачеща върба.