Плачеща върба

Poetry » Other

449 1 0

Превила снага.
Косите си наполовина
потопила. В река
мътна, влачеща дънери.

Не виждаш глава.

Но от очите и сякаш излиза
всичката тази вода...
Здраво косите и хванала.
И я дърпа.

Труп в реката.
Като отсечено дърво да плува,
най-мръсната.
С камъни да я замерят-не и пука.

Коренът здрав.
Превитата снага не пуска...
и дърпа.
И дърпа от инат.
Жълтата като есен, плачеща върба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0