Плачещи цигулки
От плачещи цигулки... съм родена,
стаена съм във капеща сълза,
от звуците съм обсебена
и вятърът е... нощна тишина.
Гласът ти... нищо не говори,
Луната заглуши го на разсъмване,
от поривите преобърнат смело,
животът ми е... само сбъдване.
Душата ми е място за обичане
и за зачеване на бели сетива,
и виковете... вече са отричане,
на мен, на теб... на вечността.
От нощни пеперуди бягам,
от липсата... извайвам любовта,
от кладите на хиляди прокажени
събирам пепел и разстилам я с тъга.
От плачещи цигулки... съм родена,
отгледана... от цветната зора,
във голотата си съм пременена,
изваяна... във стона на звука.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
