Плачещи цигулки
От плачещи цигулки... съм родена,
стаена съм във капеща сълза,
от звуците съм обсебена
и вятърът е... нощна тишина.
Гласът ти... нищо не говори,
Луната заглуши го на разсъмване,
от поривите преобърнат смело,
животът ми е... само сбъдване.
Душата ми е място за обичане
и за зачеване на бели сетива,
и виковете... вече са отричане,
на мен, на теб... на вечността.
От нощни пеперуди бягам,
от липсата... извайвам любовта,
от кладите на хиляди прокажени
събирам пепел и разстилам я с тъга.
От плачещи цигулки... съм родена,
отгледана... от цветната зора,
във голотата си съм пременена,
изваяна... във стона на звука.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
