Jul 24, 2008, 7:34 AM

Плачещи цигулки 

  Poetry » Phylosophy
698 0 12
От плачещи цигулки... съм родена,
стаена съм във капеща сълза,
от звуците съм обсебена
и вятърът е... нощна тишина.
Гласът ти... нищо не говори,
Луната заглуши го на разсъмване,
от поривите преобърнат смело,
животът ми е... само сбъдване.
Душата ми е място за обичане
и за зачеване на бели сетива,
и виковете... вече са отричане,
на мен, на теб... на вечността. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия All rights reserved.

Random works
: ??:??