От плачещи цигулки... съм родена,
стаена съм във капеща сълза,
от звуците съм обсебена
и вятърът е... нощна тишина.
Гласът ти... нищо не говори,
Луната заглуши го на разсъмване,
от поривите преобърнат смело,
животът ми е... само сбъдване.
Душата ми е място за обичане
и за зачеване на бели сетива,
и виковете... вече са отричане,
на мен, на теб... на вечността. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up