Senni (Силвия)
162 1968
Jul 24, 2008, 7:34 AM

Плачещи цигулки 

  Poetry » Phylosophy
622 0 12

От плачещи цигулки... съм родена,

стаена съм във капеща сълза,

от звуците съм обсебена

и вятърът е... нощна тишина.

 

Гласът ти... нищо не говори,

Луната заглуши го на разсъмване,

от поривите преобърнат смело,

животът ми е... само сбъдване.

 

Душата ми е място за обичане

и за зачеване на бели сетива,

и виковете... вече са отричане,

на мен, на теб... на вечността.

 

От нощни пеперуди бягам,

от липсата... извайвам любовта,

от кладите на хиляди прокажени

събирам пепел и разстилам я с тъга.

 

От плачещи цигулки... съм родена,

отгледана... от цветната зора,

във голотата си съм пременена,

изваяна... във стона на звука.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??