Плачещи свещи
Побързах да се скрия от дъжда
под стрехите, превърнати в чадъри.
Преливах и превръщах се в бразда,
удавена в сълзливите кахъри.
А ти не тръгна с мен. Остана там,
където ни разделяше вината.
Издигна си от спомените храм
и ме превърна в мисъл непозната.
Не ме поиска. Можеше и сам
да съградиш от сенки светлината.
Не ме потърси! Трябваше да знам.
И не валеше - плачеше душата.
Една ръка, протегната към мен
не ме спаси, а сякаш ме разпъна.
Светът ни вече беше разделен.
И обичта измислена потъна.
Не беше стряха. Беше суета.
Опитах да забравя, но насила.
Във храма ти от тиха самота
сред плачещи свещици бях се скрила.
И ще ме виждаш- в пламъци и дим.
Те ще напомнят за дъжда пороен.
Ще бъда в храма плач недоловим
и тъжна сянка в спомен неспокоен.
21.10.2007 г.
Дарина Дечева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Дечева Всички права запазени
