Плачещи свещи

21.10.2007 г., 19:59 ч.

Поезия

4.8 (21)

1201 0 28

Побързах да се скрия от дъжда
под стрехите, превърнати в чадъри.
Преливах и превръщах се в бразда,
удавена в сълзливите кахъри.
А ти не тръгна с мен. Остана там,
където ни разделяше вината.
Издигна си от спомените храм
и ме превърна в мисъл непозната.
Не ме поиска. Можеше и сам
да съградиш от сенки светлината.
Не ме потърси! Трябваше да знам.
И не валеше - плачеше душата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Изплакани разкази
Неистово

Светът затвори ме в космическа бърлога. Ще трябва да прелистя сто по сто небета. И да изпиша Словото...
Апостоле!

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Заветът на Вапцаров

Аз вярвам в Човека, аз вярвам в Доброто и в бъдния пролетен ден. Аз вярвам в Душата, крепяща Живота,...

Още произведения »