9.09.2008 г., 9:06 ч.

Плачът на цигулката 

  Поезия » Бели стихове
1855 0 17

Плачът на цигулката

 


http://www.vbox7.com/play:b8637d0d

 

Засвирù тъжна мелодия,

цигуларю.

С тънък лъч светлина

нежните струни

приплъзвай.

С дъх

на южни целувки

свойта болка излей.

И свири.

За Нея единствено...

Плаче цигулката

с тънък глас.

И се губят сълзите ти

в бурята глуха.

Плача заедно с нея

и аз –

валс след валс.

Музика –

дъжд

за душата ми суха...




Посветено на всички, които обичат човека до себе си такъв, какъвто е...

Този стих е провокиран от прочита на "Музика" на zahvurlen, на когото благодаря за вдъхновението!

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??