Плачът на цигулката
Плачът на цигулката
http://www.vbox7.com/play:b8637d0d
Засвирù тъжна мелодия,
цигуларю.
С тънък лъч светлина
нежните струни
приплъзвай.
С дъх
на южни целувки
свойта болка излей.
И свири.
За Нея единствено...
Плаче цигулката
с тънък глас.
И се губят сълзите ти
в бурята глуха.
Плача заедно с нея
и аз –
валс след валс.
Музика –
дъжд
за душата ми суха...
Посветено на всички, които обичат човека до себе си такъв, какъвто е...
Този стих е провокиран от прочита на "Музика" на zahvurlen, на когото благодаря за вдъхновението!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
