Sep 9, 2008, 9:06 AM

Плачът на цигулката 

  Poetry » White poetry
1856 0 17

Плачът на цигулката

 


http://www.vbox7.com/play:b8637d0d

 

Засвирù тъжна мелодия,

цигуларю.

С тънък лъч светлина

нежните струни

приплъзвай.

С дъх

на южни целувки

свойта болка излей.

И свири.

За Нея единствено...

Плаче цигулката

с тънък глас.

И се губят сълзите ти

в бурята глуха.

Плача заедно с нея

и аз –

валс след валс.

Музика –

дъжд

за душата ми суха...




Посветено на всички, които обичат човека до себе си такъв, какъвто е...

Този стих е провокиран от прочита на "Музика" на zahvurlen, на когото благодаря за вдъхновението!

© Елмира Митева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??