11.05.2013 г., 10:42

Плачът на слънцето

766 0 0

ПЛАЧЪТ НА СЛЪНЦЕТО

 

 

Изгряло е слънчице омайно,

известява ни, че е вече ден.

Надзърта под завивката ми тайно,

а аз похърквам несмутен.

 

С лъчи разрошва ми косата,

обгръща ме с нежна топлина,

но вместо да се събудя с песен,

сънувайки отвивам си гърба.

 

Дали защото се обиди,

че внимание му не отделих,

зад облаците тъмни то прикри се

и пусна там порой сълзи. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....