Плачът на слънцето

Poetry

768 0 0

ПЛАЧЪТ НА СЛЪНЦЕТО

Изгряло е слънчице омайно,

известява ни, че е вече ден.

Надзърта под завивката ми тайно,

а аз похърквам несмутен.

С лъчи разрошва ми косата,

обгръща ме с нежна топлина,

но вместо да се събудя с песен,

сънувайки отвивам си гърба.

Дали защото се обиди,

че внимание му не отделих,

зад облаците тъмни то прикри се

и пусна там порой сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0