Плахичко сърце

- Мамо, мамо, погледни!

Нещо в храстите пълзи

или движи се комай,

сякаш е килим безкрай.

Сякаш тупка барабан,

но е тежичко съдран.

Страх ме хвана май,

скривам се зад тебе, край!

- Я, да видя кой се крие

или бърза да се свие...

Май досещам се сега

кой трепери сред листа.

Кой в храстите е скрит

и приготвя своя щит.

Под килима от листа,

Ежко свил е своята снага.

Като тебе, моето дете,

има плахичко сърце.

Вече есента настъпи

и гората се изкъпи.

Посмени си тоалета,

пооблече си жакета.

Хвърли дрипи по земята

и покри я с листата.

Ежко търси си легло

и завивка от листо.

Може мъх да събере,

в дупката си да го занесе.

Стяга се за зимен сън,

виж студено е на вън !

Не плаши се, миличко дете!

Той дечица не яде!

Нека леко да се отдалечим

и страхът му да облекчим.

Нищо, че е с бодли

страх и него го мори.

Колко сладки сте сега,

малки сладки същества!