Oct 31, 2025, 5:57 AM

Плахичко сърце

172 0 0

- Мамо, мамо, погледни!

Нещо в храстите пълзи

или движи се комай,

сякаш е килим безкрай.

Сякаш тупка барабан,

но е тежичко съдран.

Страх ме хвана май,

скривам се зад тебе, край!

 

- Я, да видя кой се крие

или бърза да се свие...

Май досещам се сега

кой трепери сред листа.

Кой в храстите е скрит

и приготвя своя щит.

Под килима от листа,

Ежко свил е своята снага.

Като тебе, моето дете,

има плахичко сърце.

Вече есента настъпи

и гората се изкъпи.

Посмени си тоалета,

пооблече си жакета.

Хвърли дрипи по земята

и покри я с листата.

Ежко търси си легло

и завивка от листо.

Може мъх да събере,

в дупката си да го занесе.

Стяга се за зимен сън,

виж студено е на вън !

Не плаши се, миличко дете!

Той дечица не яде!

Нека леко да се отдалечим

и страхът му да облекчим.

Нищо, че е с бодли

страх и него го мори.

Колко сладки сте сега,

малки сладки същества!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Арменчева All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...