Залив утихнал. Плаж от фантазии.
Седнали в пясъка, с тебе мълчим.
Очите блестят. Вълни на талази
разбиват се в кея, но ние летим.
Бутилката вино лежи на земята,
отдавна пресъхнала, вляла се в нас.
Как бързо затопля и радва душата,
животът е хубав, макар и за час.
Мълчим, не говорим, излишните думи
отдавна сме хвърлили някъде вън.
Защо да ни пречат, това помежду ни
не се изразява, а сякаш е сън. ...