Нощ е. Пак смутен съм в тъмната стая
Лежа и гледам нагоре, затворил очи
Погледа ми – ту в тавана, ту в безкрая
И отпуснат, и задъхан – нещо в мен гори
Бушуват бури, веят ветрове студени
Гонят към брега солените вълни
Един пейзаж от мислите ми притеснени
В очите ми напират да текат сълзи
Призраци от миналото чувам, идват пак
Като вълци около самотна жертва надошли
Хулят и тормозят мен, отшелника моряк
Разбил се на остров от несбъднати мечти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация