28.07.2024 г., 9:14 ч.

Пламенно сърце 

  Поезия
125 0 0

Чуждоземен ятаган да разсича бащина земя - Не давам!
Окови да ми тежат, страх да ме снишава не е благородство,
нито пък е мъдрост - За мен не е решението!
С пламенно сърце се вдигам и веригите скършвам -

посичам със стремление госта неканен за възмездието наше!

 

Робството аз здраво осъждам - с един замах оковите разбивам!
Като ястреб устремен крилете си разпервам, като гръм в нощта присветвам и горя -

с порив свещен знамето достигам и в калта мощно го забивам!
Летя волно и искрици долавям -

с геройски устрем напред се втурвам, да сграбча врата на моят враг да го прекърша!

 

Щом срещна предател или тиранин - рязко към него се спускам!
Роден съм да живея свободен, да оставим чорбаджията да ни подтиска не е благородство, нито мъдрост -

вярвам в борбата, в действието!
С пламенна ярост за правда ставам и от гърма на револвера излизам -

за назидание нечестивеца хващам и в тинята го тръшкам!

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??