Jul 28, 2024, 9:14 AM

Пламенно сърце 

  Poetry
183 0 0
Чуждоземен ятаган да разсича бащина земя - Не давам!
Окови да ми тежат, страх да ме снишава не е благородство,
нито пък е мъдрост - За мен не е решението!
С пламенно сърце се вдигам и веригите скършвам -
посичам със стремление госта неканен за възмездието наше!
Робството аз здраво осъждам - с един замах оковите разбивам!
Като ястреб устремен крилете си разпервам, като гръм в нощта присветвам и горя -
с порив свещен знамето достигам и в калта мощно го забивам!
Летя волно и искрици долавям -
с геройски устрем напред се втурвам, да сграбча врата на моят враг да го прекърша!
Щом срещна предател или тиранин - рязко към него се спускам!
Роден съм да живея свободен, да оставим чорбаджията да ни подтиска не е благородство, нито мъдрост - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов All rights reserved.

Random works
: ??:??