Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12255
28.08.2018 г., 23:04 ч.

... пламъчета по клепачите на тъжните снежинки... 

  Поезия » Любовна
767 2 6

... пламъчета по клепачите на тъжните снежинки...

Или: Как се погребва Луна...

            "Може ли един пламък да се извива в друг?"

                                                                            Мирабай

Мъжът, който прави дъжда - заваля.

Очите му капеха през черепа на Луната.

И е тъжно. Почти да умреш от смях.

... новолунна се давя във мрака му.

 

Мъжът, който прави дъжда - е ведро.

И пролуки намира през пущинака.

Ту изплита гнездо, ту си скубе перо.

И се извива от пламък в очакване.

 

Мъжът, който прави дъжда - е от сън.

Той е зима и нощ. Пепелище.

Има дни, във които ми чука отвън.

... и на прага оставя мъгли и кълчища.

 

Мъжът, който прави дъжда е от лято.

Той издишва любов... и вселенската мъка.

Сетне бързо нашарва сърца по земята ми.

И се моли да хвана едно преди да изсъхнат.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??