... пламъчета по клепачите на тъжните снежинки...
... пламъчета по клепачите на тъжните снежинки...
Или: Как се погребва Луна...
"Може ли един пламък да се извива в друг?"
Мирабай
Мъжът, който прави дъжда - заваля.
Очите му капеха през черепа на Луната.
И е тъжно. Почти да умреш от смях.
... новолунна се давя във мрака му.
Мъжът, който прави дъжда - е ведро.
И пролуки намира през пущинака.
Ту изплита гнездо, ту си скубе перо.
И се извива от пламък в очакване.
Мъжът, който прави дъжда - е от сън.
Той е зима и нощ. Пепелище.
Има дни, във които ми чука отвън.
... и на прага оставя мъгли и кълчища.
Мъжът, който прави дъжда е от лято.
Той издишва любов... и вселенската мъка.
Сетне бързо нашарва сърца по земята ми.
И се моли да хвана едно преди да изсъхнат.
© Таня Георгиева All rights reserved.
