Планетата на маймуните

Наука, машини и космос,

коли, електронен прогрес,

бързи роботи с ловкост,

заменят хората днес.

Романтиката била е в моторите...

Хубаво, нека работят...

Но не са ли за човека копоите,

системите разни за точност ?

Прогресът, това е следа,

Към промяна житейска, без край,

Но защо следата да е само една?

Забита в наука... дупка в кравай...

Прогресът не е само машини, наука,

а включва света, простор необятен,

не технопарк за горила неука

или мигащ екран с текст непонятен.

И все пак вървим и все повече знаем,

информацията идва след клик на бутон.

Какво ще я правим? Май че не знаем...

Нещо май липсва в кратуна-кашон?

Може би липсват банани?

Или модерна и умна система?

Дяволът, кой да ти каже?

Защо сме затънали в тази дилема?

Нужда от мислене няма! Знам, че банани ще ям !

Знам как сандъци да редя и надигам,

знам как да достигна наградата сам.

Проблеми решавам и цели постигам...

Но да знаеш, не значи да разбираш...

Да се чекнеш по клони за храна и престиж.

Да се щураш из клетка без да спираш.

Да въртиш колело – прогрес, без да спиш !