Jul 12, 2016, 10:58 AM

Планетата на маймуните

  Poetry
621 0 0

Наука, машини и космос,

коли, електронен прогрес,

бързи роботи с ловкост,

заменят хората днес.

 

Романтиката била е в моторите...

Хубаво, нека работят...

Но не са ли за човека копоите,

системите разни за точност ?

 

Прогресът, това е следа,

Към промяна житейска, без край,

Но защо следата да е само една?

Забита в наука... дупка в кравай...

 

Прогресът не е само машини, наука,

а включва света, простор необятен,

не технопарк за горила неука

или мигащ екран с текст непонятен.

 

И все пак вървим и все повече знаем,

информацията идва след клик на бутон.

Какво ще я правим? Май че не знаем...

Нещо май липсва в кратуна-кашон?

 

Може би липсват банани?

Или модерна и умна система?

Дяволът, кой да ти каже?

Защо сме затънали в тази дилема?

 

Нужда от мислене няма! Знам, че банани ще ям !

Знам как сандъци да редя и надигам,

знам как да достигна наградата сам.

Проблеми решавам и цели постигам...

 

Но да знаеш, не значи да разбираш...

Да се чекнеш по клони за храна и престиж.

Да се щураш из клетка без да спираш.

Да въртиш колело – прогрес, без да спиш !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Митков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...