Планът беше да си се напия ...
Искате за Новата година,
аз да ви разкажа как ми мина?
Ооо, това бе нещо героично,
непредвидено, дори епично!
Бяхме се събрали най-нарочно,
всичко бе планирано и точно.
Хем с мезета мазни и студени,
хем с пържоли леко зачервени.
И ледът в ракиите ни плува,
даже никой не сумти, не псува.
Ала стана нещо друго, странно–
вън на прага звънна се камбанно.
Аз отворих, чак вратата скръцна –
мацка, тъй натокана се фръцна.
Добър вечер, аз за тук съм моля!
Аз събрах що имаше в мен воля,
рекох й да заповяда вътре,
ще съзря на кой ума ще врътне.
Крачех с мацката, но мислех вече –
някой празника си тъй опече?
С тази хубавица синеока,
ще му е „тип –топ“ – в една посока.
И тогава влязохме във хола
/аз си я представих чисто гола/,
ала чаках някой да се втурне
и мадамата си да прегърне.
Изведнъж тя се обърна рязко,
смигна ми и рече – тук съм с Наско!
Аз се вцепених, но дух запазих,
а адреналинът на талази
ме обзе, едва не ме прегази.
Ей, така, най-празнично на бара,
цяла нощ си гукахме със Вяра.
Наско … аз съм – Вярвам в чудесата,
щом с новогодишен дар съдбата,
тъй ме награди. Луд късметлия!
Планът беше да си се напия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
Поздрави!