Планът беше да си се напия ...
Искате за Новата година,
аз да ви разкажа как ми мина?
Ооо, това бе нещо героично,
непредвидено, дори епично!
Бяхме се събрали най-нарочно,
всичко бе планирано и точно.
Хем с мезета мазни и студени,
хем с пържоли леко зачервени.
И ледът в ракиите ни плува,
даже никой не сумти, не псува.
Ала стана нещо друго, странно–
вън на прага звънна се камбанно.
Аз отворих, чак вратата скръцна –
мацка, тъй натокана се фръцна.
Добър вечер, аз за тук съм моля!
Аз събрах що имаше в мен воля,
рекох й да заповяда вътре,
ще съзря на кой ума ще врътне.
Крачех с мацката, но мислех вече –
някой празника си тъй опече?
С тази хубавица синеока,
ще му е „тип –топ“ – в една посока.
И тогава влязохме във хола
/аз си я представих чисто гола/,
ала чаках някой да се втурне
и мадамата си да прегърне.
Изведнъж тя се обърна рязко,
смигна ми и рече – тук съм с Наско!
Аз се вцепених, но дух запазих,
а адреналинът на талази
ме обзе, едва не ме прегази.
Ей, така, най-празнично на бара,
цяла нощ си гукахме със Вяра.
Наско … аз съм – Вярвам в чудесата,
щом с новогодишен дар съдбата,
тъй ме награди. Луд късметлия!
Планът беше да си се напия!
© Данаил Таков All rights reserved.
Поздрави!