5.06.2022 г., 11:27

Платно без четка

805 2 0

Нощното небе е моето платно,

но липсва четката за да рисувам.

Простота - звезди и тъмносиньо кадифе,

но май умея само да им се любувам.

 

Кой измислил ги е тъй невероятни

тези вдигнати високо хиляди искри,

които сякаш анонимният създател

обрекъл е да са единствено мечти.

 

Разпръснати из небосвод мастилен,

сякаш счупени на хиляди стъкла,

орисани са на раздяла безконечна -

блещукайки поединично във нощта.

 

Но ето - денят задава се зад планините,

разкъсва с лекота идилията чудна,

и прави пак така, че за звездите

да свърши срещата им тъжнолунна.

 

И някак плахо взимам цветните боички...

Мога ли да пресъздам красивия пейзаж?

Звездите греят с тайнствената фееричност

на избледняващ и недостижим мираж.

 

Поредният провал отчитам -

не мога аз навреме да ви нарисувам...

Звездички светли, моля ви, простете!

Ще бъда тук и утре - само да ви се любувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вале Спатия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...