Нощното небе е моето платно,

но липсва четката за да рисувам.

Простота - звезди и тъмносиньо кадифе,

но май умея само да им се любувам.

Кой измислил ги е тъй невероятни

тези вдигнати високо хиляди искри,

които сякаш анонимният създател

обрекъл е да са единствено мечти.

Разпръснати из небосвод мастилен,

сякаш счупени на хиляди стъкла,

орисани са на раздяла безконечна -

блещукайки поединично във нощта.

Но ето - денят задава се зад планините,

разкъсва с лекота идилията чудна,

и прави пак така, че за звездите

да свърши срещата им тъжнолунна.

И някак плахо взимам цветните боички...

Мога ли да пресъздам красивия пейзаж?

Звездите греят с тайнствената фееричност

на избледняващ и недостижим мираж.

Поредният провал отчитам -

не мога аз навреме да ви нарисувам...

Звездички светли, моля ви, простете!

Ще бъда тук и утре - само да ви се любувам.