13.10.2025 г., 0:26

Платоничен студ

194 0 0

Платоничен студ

 

Дошла е сутрин с престилката си бяла,

но на слънцето дирята чезней.

Лагерният огън още сгрява -

последната главня в него тлей.

Сърцето ми, самотно в жарава,

угасва с надеждата сурова.

 

Дали нощеска пил съм пак отрова?

 

Отровата на дните здрачни,

родени от мъчната утроба.

На масата с лицемери мрачни -

чашката да поделиш със злоба.

Но моите очи са веч отзели

да гледат крайщникът на хляба как делиш.

Монетите за трудните ни дни събрани,

ще стигнат ли да се развеселиш?

 

А някога ще бият ли за нас камбани?

 

***

 

Замечтано аз поглеждам към небето

и споменът за теб остава в мен.

Както гледах чашата си тъй отзето,

си спомням и за онзи слънчев ден -

сред дърветата, сгушени в дерето.

Не спират да напират сълзи в мен!

Но този ден остава тъй далеч.

За горест ли съм, Боже, аз роден?

И дърветата са веч подложени на сеч…

 

Трески е споменът на нашата мечта,

превърнала се в глупа мисъл -

да мога залъкът с теб да разделя…

 

***

 

За туй ли съм сега глава улисал,

над душата си - двубоят тъй жесток?

На раните жарта си аз кандисах

и насъбралият се в мен порок -

събаря ми моралът уж висок…

 

И додея ми вече да скитам.

От лагер на лагер,

от друм на друг.

И стига с тоя театър безпощаден,

да те виждам с бъдещия нов съпруг.

 

А моята обич за теб ще остане,

заскрежена вечно в платоничен студ…

 

Без път останал, жаден за победа –

изглежда небето е смрачило над мен.

Дъждът се засилва и с усмивката бледа,

свивам се плахо до онази главня.

Угаснала е вече и с надежда последна -

в студения мрак ще заспя…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пресиян Кисьов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...