13.10.2025 г., 0:26

Платоничен студ

200 0 0

Платоничен студ

 

Дошла е сутрин с престилката си бяла,

но на слънцето дирята чезней.

Лагерният огън още сгрява -

последната главня в него тлей.

Сърцето ми, самотно в жарава,

угасва с надеждата сурова.

 

Дали нощеска пил съм пак отрова?

 

Отровата на дните здрачни,

родени от мъчната утроба.

На масата с лицемери мрачни -

чашката да поделиш със злоба.

Но моите очи са веч отзели

да гледат крайщникът на хляба как делиш.

Монетите за трудните ни дни събрани,

ще стигнат ли да се развеселиш?

 

А някога ще бият ли за нас камбани?

 

***

 

Замечтано аз поглеждам към небето

и споменът за теб остава в мен.

Както гледах чашата си тъй отзето,

си спомням и за онзи слънчев ден -

сред дърветата, сгушени в дерето.

Не спират да напират сълзи в мен!

Но този ден остава тъй далеч.

За горест ли съм, Боже, аз роден?

И дърветата са веч подложени на сеч…

 

Трески е споменът на нашата мечта,

превърнала се в глупа мисъл -

да мога залъкът с теб да разделя…

 

***

 

За туй ли съм сега глава улисал,

над душата си - двубоят тъй жесток?

На раните жарта си аз кандисах

и насъбралият се в мен порок -

събаря ми моралът уж висок…

 

И додея ми вече да скитам.

От лагер на лагер,

от друм на друг.

И стига с тоя театър безпощаден,

да те виждам с бъдещия нов съпруг.

 

А моята обич за теб ще остане,

заскрежена вечно в платоничен студ…

 

Без път останал, жаден за победа –

изглежда небето е смрачило над мен.

Дъждът се засилва и с усмивката бледа,

свивам се плахо до онази главня.

Угаснала е вече и с надежда последна -

в студения мрак ще заспя…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пресиян Кисьов Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...