Пленена
Съзнателно представях се за лоша,
харесвам те - да не харесаш мен.
Аз - селянка с мотика и галоши,
ти - гражданин, чаровен джентълмен.
Какво могло би да ни свърже двама,
аз вече се отрекох от света?
Дали пък всичко е една измама
и приказки за възрастни чета?
Мечта си имах, носих я години,
забравих я, а ти я поднови.
Не са очите ти примамно сини,
но пак ме омагьосаха, уви!
Аз искам да избягам. Неизбежно
ти приближаваш с всеки ден към мен.
И всяка дума казваш мило, нежно,
безмълвна аз оставам в твоя плен.
Гинка Гарева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Гарева Всички права запазени
