Пленница

7.08.2011 г., 22:02 ч.

Поезия » Любовна

872 0 3

Достатъчно! Измъчихме сърцата.

Да пуснем любовта от тази кула.

Изстрадала, тя чака пред вратата,

дори обувките си е обула.

Доверието в ъгъла стаено,

в очите му една сълза се свлича.

Надига се, достатъчно ранено,

и връхната си дреха я облича.

Надеждата в салона нервно крачи,

изчакала с усилия последни.

Тя тръгва също, без да плаче,

но и в очите ни не ще погледне.

Какво остана? Вече всичко тръгна.

Една студена стая, май наш ред е.

Като сбогуване – без плач ще те прегърна

и ще изляза с куфар във ръцете.

Но не е краят. Щом не се получи,

животът някак все ще продължава.

Раздялата ни просто ни научи,

че да държиш във плен любов не става.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.